2 мар. 2010 г., 14:08

Шкаф със спомени

951 0 1

Шкаф със спомени

 

Аз те търся - дори не знам къде,
моят малък шкаф със спомени
сега прилича на бушуващо море.
Във времето не мога да застивам безусловно,
то от теб безумно ме ревнува,
и единствено напред ме дърпа неуморно.
Аз вярвам, че държиш ключа от шкафа,
скрил си го със себе си в морето,
да го открия само ми остава.
Аз те искам - напрежението ме уморява,
в стара пепел трудно се зарявам,
заради теб търсенето ме предава.
Не те намирам, ти не съществуваш,
но когато разбера какво те причинява,
ще открия бездиханна силата, която даваш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Времето лети, бошува и мечтае, в своите блянове то ни притежава, ако го хванем, хващаме и мъничък момент от щастие или от болка, само повода решава.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....