2 мар. 2010 г., 14:08

Шкаф със спомени

947 0 1

Шкаф със спомени

 

Аз те търся - дори не знам къде,
моят малък шкаф със спомени
сега прилича на бушуващо море.
Във времето не мога да застивам безусловно,
то от теб безумно ме ревнува,
и единствено напред ме дърпа неуморно.
Аз вярвам, че държиш ключа от шкафа,
скрил си го със себе си в морето,
да го открия само ми остава.
Аз те искам - напрежението ме уморява,
в стара пепел трудно се зарявам,
заради теб търсенето ме предава.
Не те намирам, ти не съществуваш,
но когато разбера какво те причинява,
ще открия бездиханна силата, която даваш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Времето лети, бошува и мечтае, в своите блянове то ни притежава, ако го хванем, хващаме и мъничък момент от щастие или от болка, само повода решава.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...