2 мар. 2010 г., 14:08

Шкаф със спомени

946 0 1

Шкаф със спомени

 

Аз те търся - дори не знам къде,
моят малък шкаф със спомени
сега прилича на бушуващо море.
Във времето не мога да застивам безусловно,
то от теб безумно ме ревнува,
и единствено напред ме дърпа неуморно.
Аз вярвам, че държиш ключа от шкафа,
скрил си го със себе си в морето,
да го открия само ми остава.
Аз те искам - напрежението ме уморява,
в стара пепел трудно се зарявам,
заради теб търсенето ме предава.
Не те намирам, ти не съществуваш,
но когато разбера какво те причинява,
ще открия бездиханна силата, която даваш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Времето лети, бошува и мечтае, в своите блянове то ни притежава, ако го хванем, хващаме и мъничък момент от щастие или от болка, само повода решава.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...