Mar 2, 2010, 2:08 PM

Шкаф със спомени

  Poetry
944 0 1

Шкаф със спомени

 

Аз те търся - дори не знам къде,
моят малък шкаф със спомени
сега прилича на бушуващо море.
Във времето не мога да застивам безусловно,
то от теб безумно ме ревнува,
и единствено напред ме дърпа неуморно.
Аз вярвам, че държиш ключа от шкафа,
скрил си го със себе си в морето,
да го открия само ми остава.
Аз те искам - напрежението ме уморява,
в стара пепел трудно се зарявам,
заради теб търсенето ме предава.
Не те намирам, ти не съществуваш,
но когато разбера какво те причинява,
ще открия бездиханна силата, която даваш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

  • Времето лети, бошува и мечтае, в своите блянове то ни притежава, ако го хванем, хващаме и мъничък момент от щастие или от болка, само повода решава.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...