Mar 2, 2010, 2:08 PM

Шкаф със спомени

  Poetry
948 0 1

Шкаф със спомени

 

Аз те търся - дори не знам къде,
моят малък шкаф със спомени
сега прилича на бушуващо море.
Във времето не мога да застивам безусловно,
то от теб безумно ме ревнува,
и единствено напред ме дърпа неуморно.
Аз вярвам, че държиш ключа от шкафа,
скрил си го със себе си в морето,
да го открия само ми остава.
Аз те искам - напрежението ме уморява,
в стара пепел трудно се зарявам,
заради теб търсенето ме предава.
Не те намирам, ти не съществуваш,
но когато разбера какво те причинява,
ще открия бездиханна силата, която даваш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

  • Времето лети, бошува и мечтае, в своите блянове то ни притежава, ако го хванем, хващаме и мъничък момент от щастие или от болка, само повода решава.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...