Щастие
Търсих те.
Задрасквах изречения, пасажи,
понякога и цели страници
от живота, младостта, греха си.
Лутах се по непознати земи,
прекосявах морета и океани...
и пак срещу истини и лъжи се сражавах.
Разпилявах се в непрогледните тунели на квазищастието
и умирах... всеки един ден.
Сега си до мен.
Любов, отрекла всяко мое съмнение,
любов, поразила ме така ненадейно,
любов, обсебила ме невъобразимо.
Събуждам се, поглеждам в очите ти
и виждам света си - аз и ти.
Любов вездесъща!
И някак си разбирам, че просто не бих могла да не те обичам.
Задрасквах изречения, пасажи,
понякога и цели страници
от живота, младостта, греха си.
Лутах се по непознати земи,
прекосявах морета и океани...
и пак срещу истини и лъжи се сражавах.
Разпилявах се в непрогледните тунели на квазищастието
и умирах... всеки един ден.
Сега си до мен.
Любов, отрекла всяко мое съмнение,
любов, поразила ме така ненадейно,
любов, обсебила ме невъобразимо.
Събуждам се, поглеждам в очите ти
и виждам света си - аз и ти.
Любов вездесъща!
И някак си разбирам, че просто не бих могла да не те обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Николова Все права защищены
