5 февр. 2007 г., 17:39

Щастието

854 0 4
Напразно в запустелите хамбари
на сълзи и на делнична тъга
разравят се клеветниците стари -
"фалшиви мисли", "смут" и "суета".
И връщат се при свойте господари -
от ада черни, злобни същества,
докладват: "не намерихме, другари
ни капка сълзи, мъка и тъга".
И дяволите, силно озверени,
изпращат ни от пъкъла печал
и чакат, в кал зарити до коле`не,
на щастието тъжния финал.

Но щастието, истинско и реално
не ще потъне в блатото печално.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ааа Ааа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...