10 апр. 2009 г., 07:42

Щастливи и нещастни

1.5K 1 11

Животът е илюзия прекрасна,

 но той е и алюзия опасна.                                                            

Eдин прекарва го като поезия,                       

 а друг се влачи във амнезия.                                                                                                                                                                            

Обичани, обичащи са първите, 

 орисани  да  получават или дават.

Животът много труден е за другите

 обречени на мъка и забрава.

 

 Един живял, щастливо си отива,

  заради характер или визия. 

 А друг нещастен просто си загива,

  пак заради характер или визия. 

 

 Но стига афоризми скучни,

  да сложим просто епитафия.

 Животът вярно е алюзия,     

  но да се живее и обича е прекрасно!

 

                                                                                                                                                                                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Койчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...