Животът е илюзия прекрасна,
но той е и алюзия опасна.
Eдин прекарва го като поезия,
а друг се влачи във амнезия.
Обичани, обичащи са първите,
орисани да получават или дават.
Животът много труден е за другите
обречени на мъка и забрава.
Един живял, щастливо си отива,
заради характер или визия.
А друг нещастен просто си загива,
пак заради характер или визия.
Но стига афоризми скучни,
да сложим просто епитафия.
Животът вярно е алюзия,
но да се живее и обича е прекрасно!
© Петър Койчев Всички права запазени