28 апр. 2016 г., 20:45  

Ще бъда

496 0 4

Днес ще мълча

Ще съм тиха

Ще оставя вятъра

да разрошва косите ми

(и мислите)

 

Днес ще съм друга

Ще те следвам неотлъчно

като сянка

 

Ще засядам като глътка

Прекалено сладко вино

В гърлото ти

 

Ще заспя в ръцете ти

Но не ме гали

Ще свикна с тях

Ще те целувам ненаситно

 

Ще срина

и последната ти надежда

Днес ще остана

 

Няма да си тръгна

Да предизвиквам урагани

Да оставям наранени

 

Днес

Ще съм Твоя.

И ничия друга

(отчасти на себе си)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Пиринкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...