Apr 28, 2016, 8:45 PM  

Ще бъда

  Poetry » Other
493 0 4

Днес ще мълча

Ще съм тиха

Ще оставя вятъра

да разрошва косите ми

(и мислите)

 

Днес ще съм друга

Ще те следвам неотлъчно

като сянка

 

Ще засядам като глътка

Прекалено сладко вино

В гърлото ти

 

Ще заспя в ръцете ти

Но не ме гали

Ще свикна с тях

Ще те целувам ненаситно

 

Ще срина

и последната ти надежда

Днес ще остана

 

Няма да си тръгна

Да предизвиквам урагани

Да оставям наранени

 

Днес

Ще съм Твоя.

И ничия друга

(отчасти на себе си)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослава Пиринкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...