Ще бъде приказна нощ!
Щом падне отново Тъмата,
и Луната, влюбена в нея,
с най-силния си чар се покаже.
Щом изгрее и кралицата на нощта -
Звездата, а след нея малките ù, с закачка.
Небето от усмивки пак ще сияе,
а Вечерта, приказно красива,
ще приюти отново под завивките си
болна птица. А аз тогава ще творя -
пристан тих в води омайни
и ще се чува само това -
как под него играе вълна след вълна.
Ще те зова! Самодива нежна
на ухо ще ти шепти: "Ела"
И вселената ще се огледа,
любовта надушила, с слух ще следва.
Как кротко в теб съм сгушена и стон,
почти отронен, тя ще чуе,
сълзици по рамото ти ще блестят,
че години чакал е мигът.
Тогава засрамена, Луната гръб ще ни обърне
и с облаче всяка звезда ще обгърне.
Любовта ще ни изгаря, но какво от това,
нали ще е щастие. Не,
не ми казвай, че не може да стане така.
Та нали ти ме върна!?
Сега съм будна жена и не искам от теб тъга.
Ще ме прекърши сам дъжда.
© Парфюм Все права защищены