25 нояб. 2019 г., 10:49  

Ще идваш... 

  Поэзия
1176 17 8

Ще идваш винаги следесенна и нежна
в живота мигащ - неподкупен сън.
Очите ти - дълбоки и безбрежни,
ще приютяват тишината вън...

И ще ми носиш полета на птица,
отхвърлена от земните ята,
но не с криле летяла - със зеници,
към залеза от мислите изтлял.

Летяла, да те срещне Невъзможна -
велика и Единствена любов,
изтръпнала от чувството тревожно,
преди да падне в земния покров.

Когато стихне сянката на здрача,
ще те прегърна в сетните лъчи.
Не се отдръпвай - няма да заплачем.
Прегърнати, завинаги ще замълчим.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е класика! Затрогваща , истинска, мъдра , узряла любовна лирика. Любов, научила си уроците и смирено чакаща мълчаливата отдаденост. Адмирации ! Респект!!!
  • Невероятно... ❤
    Как изобщо съм го пропуснала...
    Толкова е разнежващо...
    Не напразно те следя... 🙂
  • Обичам любовната ти лирика, Младене - толкова красива и възвишена!...
  • Красива и докосваща творба! Поздравления, Младене!
  • Много нежен и чувствен финал...!!!
  • Много поетично и любовно. Харесва ми ❤️
  • Вълнуващ любовен стих! Великата и Единствена любов е алегорично обрисувана! Поздравления, Младене!
  • Каквото и да кажа ще малко, Младене, затова смълчана те прегръщам! Респект!
Предложения
: ??:??