Ще идваш...
Ще идваш винаги следесенна и нежна
в живота мигащ - неподкупен сън.
Очите ти - дълбоки и безбрежни,
ще приютяват тишината вън...
И ще ми носиш полета на птица,
отхвърлена от земните ята,
но не с криле летяла - със зеници,
към залеза от мислите изтлял.
Летяла, да те срещне Невъзможна -
велика и Единствена любов,
изтръпнала от чувството тревожно,
преди да падне в земния покров.
Когато стихне сянката на здрача,
ще те прегърна в сетните лъчи.
Не се отдръпвай - няма да заплачем.
Прегърнати, завинаги ще замълчим.
© Младен Мисана All rights reserved.
