По белите пътища нощни, огрени
от нежна и сребърна, остра луна,
от светулките, в мрака така затаени,
от очаквана тъй синева,
от поляните, в злато запалени,
и от бистри потоци планинска вода,
в мен се таи една, неизказана още
във сърцето ми, пак обичта...
От раздялата с тебе очите проплакват,
и скрити, те молят с неистов копнеж.
Но когато сърцето е толкова чуждо,
и когато обвито е цялото в скреж, ...