След мене стаята ти ще е празна,

а тъмното зад прага ще те чака.

Часовникът самотно ще тиктака...

Ще ме потърсиш пак, ала – напразно!

Безпомощна ще бъдеш пред сълзите.

Сърцето ти на воля ще поплаче –

ще дойде ли отново раздавачът

на щастие – за тебе да попита!

В неспирен кръговрат на дни и нощи,

на бързи часове и будни гари,

изтръпнали от огнени пожари,

ръцете ти ще искат ласки още

и още... и още... за да съмне.

Да те посрещне с ведър смях зората,

да те окъпе в утринна позлата,

да се почувстваш царствена, но тъжна

без мен.