Ще ме потърсиш пак
724
0
0
След мене стаята ти ще е празна,
а тъмното зад прага ще те чака.
Часовникът самотно ще тиктака...
Ще ме потърсиш пак, ала – напразно!
Безпомощна ще бъдеш пред сълзите.
Сърцето ти на воля ще поплаче –
ще дойде ли отново раздавачът
на щастие – за тебе да попита!
В неспирен кръговрат на дни и нощи,
на бързи часове и будни гари,
изтръпнали от огнени пожари,
ръцете ти ще искат ласки още
и още... и още... за да съмне.
Да те посрещне с ведър смях зората,
да те окъпе в утринна позлата,
да се почувстваш царствена, но тъжна
без мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
