Ще ме търсиш във вечните простори
и ще шепнеш моето име,
ала сам. Сърцето ми за теб затвори,
знам, боли, но забрави ме!
Ще заспиваш със лика ми нощем,
ще се будиш с него призори.
Гореща рана съм за тебе още,
споменът жесток не спира да гори.
Отровен от лъжи безвкусни,
ти ще скиташ уморен,
ще копнееш за изгарящите устни
и ще търсиш само мен!
Кого излъга ти тогава,
пълнейки контейнер със лъжи?
За мене само спомена остава,
че сам със земята се сравни.
На лицемерието олицетворител,
сам си тази роля отреди,
сам на себе си мъчител,
с душа оръфана още от преди.
Безброй сълзи пророних аз тогава,
отмих със тях и Любовта,
душата си изчистих до забрава,
заедно със болката и Обичта.
Днес се вглеждам безразлично
в твоите страдащи очи
и спомням си отлично
как блестяха в тях лъчи.
Ще ме търсиш във вечните простори
и ще шепнеш моето име,
ала сам. Сърцето ми за теб затвори,
знам, боли, но забрави ме!
© Фурианна Все права защищены