Ще мога ли сутрин да стана,

без да блуждая в тавана…

и без да си мисля за теб,

просто да тръгна напред?

Ще мога ли вечер да лягам,

от спомени вечно да бягам...

не през сълзи да заспивам

и без на кълбо да се свивам?

Все още и снимката твоя

разваля във мене покоя...

Ще можеш ли просто така

да тръгнеш без капка тъга?

А когато напират сълзи,

ще търсиш ли мойте коси…

да скриеш тъгата си там?

Дано не боли да си сам…