Ще мога ли сутрин да стана,
без да блуждая в тавана…
и без да си мисля за теб,
просто да тръгна напред?
Ще мога ли вечер да лягам,
от спомени вечно да бягам...
не през сълзи да заспивам
и без на кълбо да се свивам?
Все още и снимката твоя
разваля във мене покоя...
Ще можеш ли просто така
да тръгнеш без капка тъга?
А когато напират сълзи,
ще търсиш ли мойте коси…
да скриеш тъгата си там?
Дано не боли да си сам…
© Ина Всички права запазени