Ще останеш ли...

да се смеем на познати комедии,

да си пишем до късно нощем,

да готвим нездравословни вечери,

ще останеш ли за мъничко, още...

когато не съм в настроение,

когато ти се цупя нарочно,

когато плача (но без съжаление),

когато викам и блъскам.

Ще останеш ли...

когато ми посивее косата

и бръчки греят на лицето ми,

когато не ме държи паметта

... но помня, че ти си ми в сърцето.

Остани... от сега,

нека започнем от първия ред,

нататък - сърцата си знаят ролята.