12 июн. 2011 г., 11:00

Ще продължа напред

1.2K 0 1

И този момент настъпи вече,

очаквах го, но пак тежко е.

Не съм човек, а само човече,

което все иска да получи нещо.

Искам да върна времето назад,

но власт и сили нямам за това

и ще остана с този черен хлад

и само името ти с мъка ще зова.

Година мина, ще минат още

и век да мине, сърцето ще тежи.

Колкото и дни, колкото и нощи

да минат, в ума ми вечно ще си ти.

Макар и кратко, времето със теб

бе моята сладка мечта изживяна,

която всеки истински човек

трябва да превърне в реалност.

Знам, че можех още да получа,

че можеха чувствата да разцъфтят,

но за жалост така се случи,

че животът ти приключи своя път.

Всяка година на тази черна дата

аз ще си спомням с усмивка за теб

и колкото и да ми е свита душата,

заради теб ще продължа напред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...