12.06.2011 г., 11:00

Ще продължа напред

1.2K 0 1

И този момент настъпи вече,

очаквах го, но пак тежко е.

Не съм човек, а само човече,

което все иска да получи нещо.

Искам да върна времето назад,

но власт и сили нямам за това

и ще остана с този черен хлад

и само името ти с мъка ще зова.

Година мина, ще минат още

и век да мине, сърцето ще тежи.

Колкото и дни, колкото и нощи

да минат, в ума ми вечно ще си ти.

Макар и кратко, времето със теб

бе моята сладка мечта изживяна,

която всеки истински човек

трябва да превърне в реалност.

Знам, че можех още да получа,

че можеха чувствата да разцъфтят,

но за жалост така се случи,

че животът ти приключи своя път.

Всяка година на тази черна дата

аз ще си спомням с усмивка за теб

и колкото и да ми е свита душата,

заради теб ще продължа напред.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...