25 июл. 2008 г., 11:11

Ще ридае ли?...

Поэзия » Любовная

772 0 25

Ще ридае ли?...

Ако някога, Господи,
по свой си умисъл,
решиш да остана сама...
Ако пътеките твои -
да търся неистово - не успях...
Ще ридае ли прашна душата ми?...

Ако някога стана грях -
за злопаметни...
и оплюе ме целият свят...
И някога бъда от "верен" предадена!...
Ще ридае ли прашна душата ми?...

Прощавам на "верния", Господи!...
Нека си има Любов!...
Може би своя си - не като моята,
но тъй си той пожела!...

Прощавам на себе си - непростимото!...
Че чака ме някъде там...
Една Любов - и мъдра... и неустоима...
Но аз нямам Любов - да и дам!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

katkatkat (Катя)

Винаги има любов... някъде закътана... Поздрав за прекрасния стих!

2008-07-26T08:23:34+03:00
EliTa (Ели)

Вълнуващо!

2008-07-26T00:13:08+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Благодаря на всички
Вранке, ти си не само поет, а и психологВинаги знаеш що става в бедната ми душа!...Все едно е твоя!...Много ти благодаря!...

2008-07-25T20:16:55+03:00
враната (Маргарита Василева)

Танюшо,направо ме разплака!Ти ли нямаш любов,ти ли...?

2008-07-25T20:01:03+03:00
ДесиК (Деси Копчалийска)

Ако изчеткаш душата си от прахта, там ще блесне любовта!!!

2008-07-25T19:14:39+03:00