14 мар. 2009 г., 08:41

Ще рисувам... 

  Поэзия
572 0 10

Тази нощ...

Луната е пълна

... измислица.

А звездите ги няма.

Тази нощ...

На прозореца

ще рисувам звезди...

Мислено.

Запотено е даже стъклото.

Отвътре.

Тази нощ...

Луната почти е изпълнила

своята същност.

Но звездите...

Къде са?!

Облачно.

Не личат.

Тази нощ...

Тихо и пусто е...

Само някакъв глъхнещ шум.

Неразбираемо...

Сподавен,

вибрира в мислите.

Като вик.

Молитвено тих

шепот...

на устните

бавно замлъква...

в празнота.

Боли.

От тишината е.

Всъщност.

 

 

 

 

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??