Ще рисувам...
Тази нощ...
Луната е пълна
... измислица.
А звездите ги няма.
Тази нощ...
На прозореца
ще рисувам звезди...
Мислено.
Запотено е даже стъклото.
Отвътре.
Тази нощ...
Луната почти е изпълнила
своята същност.
Но звездите...
Къде са?!
Облачно.
Не личат.
Тази нощ...
Тихо и пусто е...
Само някакъв глъхнещ шум.
Неразбираемо...
Сподавен,
вибрира в мислите.
Като вик.
Молитвено тих
шепот...
на устните
бавно замлъква...
в празнота.
Боли.
От тишината е.
Всъщност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
