Величествено време.
И любовта е наше основание.
Живот без теб е само бреме.
Едно върховно изпитание!
Пази ме в себе си като портрет.
Проклинам всяко раздвоение.
Вървя по много тънък лед
по божие благоволение.
Пази ме в себе си като портрет,
тогава аз до теб ще стигна.
Изминал този свят проклет -
вулкан от смъртите изригнал.
На кладата от самота
изгарям пак - нелепа тленност.
Възкръсва само любовта,
сглобена с атомите нежност.
Пази ме в себе си като портрет,
неземномоя Ариадна.
В безсмъртието съм заклет
от неизтеклата ти давност.
© Младен Мисана Все права защищены