22.06.2022 г., 21:37

Ще сбъдна древната си клетва

460 10 6

Величествено време.
И любовта е наше основание.
Живот без теб е само бреме.
Едно върховно изпитание!
Пази ме в себе си като портрет.
Проклинам всяко раздвоение.
Вървя по много тънък лед
по божие благоволение.
Пази ме в себе си като портрет,
тогава аз до теб ще стигна.
Изминал този свят проклет -
вулкан от смъртите изригнал.
На кладата от самота
изгарям пак - нелепа тленност.
Възкръсва само любовта,
сглобена с атомите нежност.
Пази ме в себе си като портрет,
неземномоя Ариадна.
В безсмъртието съм заклет
от неизтеклата ти давност.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Неподражаема образност и философско осмисляне на любовта си вложил в тази поетична творба, Младене! Поздравления!
  • Най- великото нещо Любовта, недокоснато от греха!
  • Прекрасни прозрения си изрекъл, Младене! Любовта е основание на живота.Може би единственото...
  • Както винаги, прекрасен стих, зареден с космическа енергия!
    Всяка дума докосва с полъх от безкрая! Поздравявам те, Младен!
  • Много хубаво!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...