24 февр. 2020 г., 22:54

Ще се върнеш..., Пътница, Сбогуване, Пейзаж

957 2 0

 Ще се върнеш - някой ден, след поредния Септември.

Хората ще казват просто: Есента е вече тук - осъмнахме

със скреж. появата ти -

     ще ме заболи...

С очи засмени ще попиташ: Хей, къде си ти?

Ще се спогледаме и в тишината само споменът за близост

ще кръжи.

Навън, навярно, ще ръми. Ще почуква пак дъжда по

ламаринения покрив, а ние -

     дълго ще се опознаваме отново,

     докато припламне опитомена близостта,

     докато с ускорения ритъм на сърцето, секне дъха.

 


                                                

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jordan Kalaykov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...