Ще се върнеш - някой ден, след поредния Септември.
Хората ще казват просто: Есента е вече тук - осъмнахме
със скреж. появата ти -
ще ме заболи...
С очи засмени ще попиташ: Хей, къде си ти?
Ще се спогледаме и в тишината само споменът за близост
ще кръжи.
Навън, навярно, ще ръми. Ще почуква пак дъжда по
ламаринения покрив, а ние -
дълго ще се опознаваме отново,
докато припламне опитомена близостта,
докато с ускорения ритъм на сърцето, секне дъха.