Ще седна с теб приятелю кафето да споделя,

вестите да чуя днес къде вървят?

Нима отиде си и таз неделя?

А мислех си че дните ни пълзят, пълзят.

То всички завъртени от злостна шарения,

минута не остава днес за нас.

В душите ни сълзи в сърцата олелия,

изгубихме любов, устата ни пресипнал глас.

Ще седна няма да е дълго,

екранът гледам глупости неспирно ни мълви.

По добре да гледам там мъгливото ни бърдо,

в годините наслушах се на купища лъжи.

Ще седна по добре на пейката под бора,

там птиците не бъркат, няма и лъжи.

Ще гледам дълго, дълго дръвчетата в двора,

нищо, нищо тогава не ще да ми тежи.

В.Й. 07.09.2016г.