Ще седна с теб приятелю кафето да споделя,
вестите да чуя днес къде вървят?
Нима отиде си и таз неделя?
А мислех си че дните ни пълзят, пълзят.
То всички завъртени от злостна шарения,
минута не остава днес за нас.
В душите ни сълзи в сърцата олелия,
изгубихме любов, устата ни пресипнал глас.
Ще седна няма да е дълго,
екранът гледам глупости неспирно ни мълви.
По добре да гледам там мъгливото ни бърдо,
в годините наслушах се на купища лъжи. ...