2 мар. 2008 г., 08:02

Ще си отмъстя

1.3K 0 4
Силна бях аз и бях без сърце,
но защо паднах аз в твоите нозе?!.
Безсилна и слаба съм аз сега
и потъва бавно в мрак моята душа.
Усмивката на лицето ми я няма,
и цялата съм в сълзи обляна.
Никога не съм била така.
Защо върна отново любовта???

Освен нея, усещам и тъмната страна -
тя иска да излезне от мен сега
и - знам - аз ще се оправя
и отново любовта аз ще забравя.

Само едно помни, че аз ще се върна
и твоят живот наопаки ще обърна.
Ще те накарам да страдаш
и в тъмна бездна ти да пропадаш!
...Ще си отмъстя жестоко, помни,
и тогава много ще те боли,
а аз ще се смея над твоя труп
(знам че този ред е много груб),
но това е реалността -
ще те накарам да паднеш в пропаста!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радина Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, напомня ми леко на моите първи опити в поезията... С времето ще се появи онази ритмичност. Успех!
  • Много гневно,но няма да коментирам темата,ти си я избрала.
    Така,мисля,че доста трябва да се постараеш,за да предадеш емоцията си поетично.В творбата ти има груби нарушения на ритъма и много неприятни повторения (основно на аз-аз,и-и).Римите ти няма да ги коментирам.Без ритмика,образност,хармония...творбата звучи грубо и недодялано.Трябва да обръщаш внимание на това,емоцията е много важна,но освен откровение,това би трябвало да е литературна творба,нали?Мисля,че може да стане много по-добро,ако се постараеш.
    Успех!
  • Не мисля, че ако обичаш толкова много ще го накараш да страда, любовта не е отмъщение за каквото и да било, поне не за мен. Стиха е добър!
  • жестоко е но е хубаво

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...