2 mar 2008, 8:02

Ще си отмъстя

1.3K 0 4
Силна бях аз и бях без сърце,
но защо паднах аз в твоите нозе?!.
Безсилна и слаба съм аз сега
и потъва бавно в мрак моята душа.
Усмивката на лицето ми я няма,
и цялата съм в сълзи обляна.
Никога не съм била така.
Защо върна отново любовта???

Освен нея, усещам и тъмната страна -
тя иска да излезне от мен сега
и - знам - аз ще се оправя
и отново любовта аз ще забравя.

Само едно помни, че аз ще се върна
и твоят живот наопаки ще обърна.
Ще те накарам да страдаш
и в тъмна бездна ти да пропадаш!
...Ще си отмъстя жестоко, помни,
и тогава много ще те боли,
а аз ще се смея над твоя труп
(знам че този ред е много груб),
но това е реалността -
ще те накарам да паднеш в пропаста!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радина Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, напомня ми леко на моите първи опити в поезията... С времето ще се появи онази ритмичност. Успех!
  • Много гневно,но няма да коментирам темата,ти си я избрала.
    Така,мисля,че доста трябва да се постараеш,за да предадеш емоцията си поетично.В творбата ти има груби нарушения на ритъма и много неприятни повторения (основно на аз-аз,и-и).Римите ти няма да ги коментирам.Без ритмика,образност,хармония...творбата звучи грубо и недодялано.Трябва да обръщаш внимание на това,емоцията е много важна,но освен откровение,това би трябвало да е литературна творба,нали?Мисля,че може да стане много по-добро,ако се постараеш.
    Успех!
  • Не мисля, че ако обичаш толкова много ще го накараш да страда, любовта не е отмъщение за каквото и да било, поне не за мен. Стиха е добър!
  • жестоко е но е хубаво

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...