Ще си тръгна
тиха и безмълвна
в забравата на топли
устни във дъжда.
Не ме кори
със поглед мрачен и обиден
не мога да остана
в тази суета.
Ще си тръгна
самотна, уморена
защо ли, усмивката ти скрита
в мрака не разбрах.
Опитах се да те докосна
с погледа на птица
с полъха на вятър носещ есента
но така и не успях.
Ще си тръгна
лека и безмълвна
като пеперуда устремена
във светлината на огъня в нощта.
© ПЕТЯ ЙОРДАНОВА Все права защищены