Ще си тръгна
тиха и безмълвна
в забравата на топли
устни във дъжда.
Не ме кори
със поглед мрачен и обиден
не мога да остана
в тази суета.
Ще си тръгна
самотна, уморена
защо ли, усмивката ти скрита
в мрака не разбрах.
Опитах се да те докосна
с погледа на птица
с полъха на вятър носещ есента
но така и не успях.
Ще си тръгна
лека и безмълвна
като пеперуда устремена
във светлината на огъня в нощта.
© ПЕТЯ ЙОРДАНОВА All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
