Ще си тръгна
тиха и безмълвна
в забравата на топли
устни във дъжда.
Не ме кори
със поглед мрачен и обиден
не мога да остана
в тази суета.
Ще си тръгна
самотна, уморена
защо ли, усмивката ти скрита
в мрака не разбрах.
Опитах се да те докосна
с погледа на птица
с полъха на вятър носещ есента
но така и не успях.
Ще си тръгна
лека и безмълвна
като пеперуда устремена
във светлината на огъня в нощта.
© ПЕТЯ ЙОРДАНОВА All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
