Ще те деля като жито от плява
аз от хищния смях на мъглите.
Ще те нося в пазвата си отляво
и във мократа плът на очите.
Ще те гледам.
Със цветните лещи на спомена,
без да чакам ответно разбиране.
Ще те гледам.
Без капка двулична престореност.
И дъга ще ти препарирам.
Да те вземе от мен
ще помоля съдбата.
Аз те носих. И гола и боса.
Подарявам ти свободата,
от страх, че ще те износя.
© Елена Биларева Все права защищены