Ще те деля като жито от плява
аз от хищния смях на мъглите.
Ще те нося в пазвата си отляво
и във мократа плът на очите.
Ще те гледам.
Със цветните лещи на спомена,
без да чакам ответно разбиране.
Ще те гледам.
Без капка двулична престореност.
И дъга ще ти препарирам.
Да те вземе от мен
ще помоля съдбата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up