12 дек. 2005 г., 21:54

Ще те търся, докато не умра

959 0 1

На вън е тъма и студена нощ,

а аз се скитам по улиците без капка мощ.

Усещам как студът пронизва моята гръд,

и слива се със сълзите мрачния дъжд,

а виелицата страшна,

оставя ме без дъх,

отнасяйки на своите крила,

моята безпомощна душа.

Ала продължавам да скитам,

угасвайки в нощта,

безсилен дори да промълвя,

колко те обичам.

И вървя с последни капки надежда,

че някой ще каже къде да те намеря,

за да мога поне за последно да те прегърна.

Но зад всеки ъгъл щом не те видя,

угасва по капка от тази надежда.

Ала ще продължавам аз да те търся,

и не ще ме спре нито каменна стена,

нито дълбоката река.

Ще обикалям света,

да търся твоята доброта,

до като зад някой ъгъл не изскочи смъртта,

и не ме покоси със своята безмилостна ръка.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да продължаваи!Имаи вяра и никога не се отказваи! 5 от мен

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...