На вън е тъма и студена нощ,

а аз се скитам по улиците без капка мощ.

Усещам как студът пронизва моята гръд,

и слива се със сълзите мрачния дъжд,

а виелицата страшна,

оставя ме без дъх,

отнасяйки на своите крила,

моята безпомощна душа.

Ала продължавам да скитам,

угасвайки в нощта,

безсилен дори да промълвя,

колко те обичам.

И вървя с последни капки надежда,

че някой ще каже къде да те намеря,

за да мога поне за последно да те прегърна.

Но зад всеки ъгъл щом не те видя,

угасва по капка от тази надежда.

Ала ще продължавам аз да те търся,

и не ще ме спре нито каменна стена,

нито дълбоката река.

Ще обикалям света,

да търся твоята доброта,

до като зад някой ъгъл не изскочи смъртта,

и не ме покоси със своята безмилостна ръка.