Ще ти открадна аромата на косите,
заровил своето лице във тях,
ще ти открадна пламъка в очите
и ромона на звънкия ти смях.
Ще ти открадна и вкуса на устните,
докоснал своите до тях,
ще ти отнема полета на мислите,
макар че още ме е страх…
Ще ти открадна аз жаравата в сърцето
и трайно настанил се там,
ще ти отнема тръпката в ръцете,
защото няма да съм сам.
Ще ти открадна сивотата в дните,
но и спокойствието в тях,
ще ти отнема даже и сълзите,
защото знам, че не е грях…
© Ангел Филипов Все права защищены