Ще заключа любовта ни на моста -
там, където целувки събирах
и ще хвърля ключа във реката,
обич моя, само теб да съзирам.
Тази хубост - твоя, неземна,
тези гладки, рубинени устни,
никой друг не ще ги целува,
мен ще блазнят дяволско вкусни.
Само аз ще ги галя, любима,
ще припламвам, насън ще мечтая
и дори в мразовитата зима
с вишнев цвят те ще ухаят.
И дъхът ти ще бъде огнище,
ще ме сгрява, ще тръпнат нозете,
като мъничко, пролетно листче
ще политам вълшебно с крилете.
Ще заключа любовта ни на моста,
ще въздъхвам по теб и ще знам -
ти си моя, единствено моя,
и на никой не ще да те дам!
© Красимир Трифонов Все права защищены
Поздрави от мен и хубав ден!