Двете ми прекрасни щерки,
на мама куклите хубавелки,
все се карат двете,
все поделят нещо.

Едната е бунтарка
и на хеви метъла е фен,
и с речи от класа
отстоява своите права.
Все спори с мен, не спира и за миг
и неусетно с думите си
ме наранява дори.
Но нали съм добра,
прощавам ù аз всеки път.

Другата е родена за модел.
Фина мадама е тя.
Двойките в училище реди
и в облаците хвърчи.
Мечтае да стане адвокат,
а само момчета в главата ù се въртят
и за уроците няма място там.

Аз им кажа дума една,
а те с думи сто ще ми отговорят.
Грешките им прощавам всеки ден
и с майчина любов ги дарявам.
На мама кукличките са те.