Аз свикнах все да ходя в парка
и там да правя моя тур.
За мен - запазената марка,
а и купона ми най-щур!
Избирах си една алея,
когато есен не вали,
и тръгвах с мойта Дулсинея,
да търся през деня звезди!
А друг път тръгвах и без нея,
събирах думите за стих...
Напъвах се дорде успея,
докато нещо сътворях...
Но дойдеше ли бяла зима
и нейният сибирски студ,
тя тази радост ми отнима...
Не ходех там, да не съм луд!
16.11.2012 г. София
© Христо Славов Все права защищены