Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
11 сент. 2012 г., 10:32  

Щурче 

  Поэзия
882 0 11

                       ЩУРЧЕ

 

Щурчето тази нощ не се обади.

Изплака ли последната си песен?

След дългите безкрайни серенади

кротува пред прозорчето ми есенно.

 

То сбираше блестящите си ноти

от звездното небесно петолиние.

В баладите зазиждаше живота си.

А аз гадаех малкото му име...

 

Така наниза перлите си лятото,

броейки всеки дъх и откровение.

И тръгна си, но беше по-богато

със щурчовите нощни бдения.

 

Видях сълза, дочух една въздишка

на старата лозница в листопада,

във клоните премръзнали на вишната,

в зениците пресъхнали на вадата.

 

Усмихнах се. Е, някак си насила.

Припомних си онази стара песен,

в която зная: „...свирейки, умират...“

Но не и ти! Ключе си ми! Небесно...

 

 

 

 

© Алина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??