Щурче
ЩУРЧЕ
Щурчето тази нощ не се обади.
Изплака ли последната си песен?
След дългите безкрайни серенади
кротува пред прозорчето ми есенно.
То сбираше блестящите си ноти
от звездното небесно петолиние.
В баладите зазиждаше живота си.
А аз гадаех малкото му име...
Така наниза перлите си лятото,
броейки всеки дъх и откровение.
И тръгна си, но беше по-богато
със щурчовите нощни бдения.
Видях сълза, дочух една въздишка
на старата лозница в листопада,
във клоните премръзнали на вишната,
в зениците пресъхнали на вадата.
Усмихнах се. Е, някак си насила.
Припомних си онази стара песен,
в която зная: „...свирейки, умират...“
Но не и ти! Ключе си ми! Небесно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алина Стоянова Все права защищены
