ЩУРЧЕ
Щурчето тази нощ не се обади.
Изплака ли последната си песен?
След дългите безкрайни серенади
кротува пред прозорчето ми есенно.
То сбираше блестящите си ноти
от звездното небесно петолиние.
В баладите зазиждаше живота си.
А аз гадаех малкото му име...
Така наниза перлите си лятото,
броейки всеки дъх и откровение.
И тръгна си, но беше по-богато ...