Щурчета сред бетонни полета
ЩУРЧЕТА сред БЕТОННИ ПОЛЕТА
Посвещавам на Ванина с обич!
Чувам хор на щурчета, запели
от градинката малка пред входа:
неуморни, решителни, смели –
дръзки късчета „чиста” природа!
Лятна вечер, напомнят за село
и донасят ми спомени цветни
за детето, по пътя поело,
за отминали вечери летни.
Неусетно ме връщат към рая –
към щастливите детски години.
В миг отново на воля играя
сред зелени поля и градини!...
В туй съвремие бясно и лудо
колко мъничко трогва душата –
на щурчетата крехкото чудо
сред оазис зелен в сивотата…
Благодарност трепти от сърцето
за концерта, изсвирен омайно!
Приласкавам задълго щурчето
в най-дълбокото кътче потайно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Иванова Все права защищены
