Щурчета сред бетонни полета

2 авг. 2012 г., 22:40

Поэзия » Философская

800 0 2

Посвещавам на Ванина с обич!

Чувам хор на щурчета, запели

от градинката малка пред входа:

неуморни, решителни, смели –

дръзки късчета „чиста” природа!

Лятна вечер, напомнят за село

и донасят ми спомени цветни

за детето, по пътя поело,

за отминали вечери летни.

Неусетно ме връщат към рая –

към щастливите детски години.

В миг отново на воля играя

сред зелени поля и градини!...

В туй съвремие бясно и лудо

колко мъничко трогва душата –

на щурчетата крехкото чудо

сред оазис зелен в сивотата…

Благодарност трепти от сърцето

за концерта, изсвирен омайно!

Приласкавам задълго щурчето

в най-дълбокото кътче потайно!