Aug 2, 2012, 10:40 PM

Щурчета сред бетонни полета

1.1K 0 2

ЩУРЧЕТА сред БЕТОННИ ПОЛЕТА

 

Посвещавам на Ванина с обич!

 

Чувам хор на щурчета, запели

от градинката малка пред входа:

неуморни, решителни, смели –

дръзки късчета „чиста” природа!

 

Лятна вечер, напомнят за село

и донасят ми спомени цветни

за детето, по пътя поело,

за отминали вечери летни.

 

Неусетно ме връщат към рая –

към щастливите детски години.

В миг отново на воля играя

сред зелени поля и градини!...

 

В туй съвремие бясно и лудо

колко мъничко трогва душата –

на щурчетата крехкото чудо

сред оазис зелен в сивотата…

 

Благодарност трепти от сърцето

за концерта, изсвирен омайно!

Приласкавам задълго щурчето

в най-дълбокото кътче потайно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...