HellMad (Адриан Иванов)
48 334
1 мар. 2012 г., 18:47

Щях 

  Поэзия » Другая
716 0 4

... без малко щях да те докосна,

делеше ни коремчето на мама!

С ръката си докосвах нея,

с сърцето си докосвах двама.

 

Без малко щях да ти измисля име...

Аз всъщност исках да се казваш като нея

и вие щяхте да сте моя свят...

Освен да ви обичам, друго не умея.

 

Наистина... без малко щеше да се случи,

това, за гдето със години бях мечтал...

Е, вярно - само в приказките са усмихнати накрая,

но съм усмихнат - щом от мен частица съм раздал.

 

Веднъж без малко щях да те докосна,

делеше ни коремчето на мама...

Сега делят ни дни и километри,

но ти си жива с нея... в паметта ми!

© Адриан Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Eх брат ми... МНОГО МE НАТЪЖИ! Да мe извиняват тия "съвeтници" прeди мeнe - АКО НE ГО РАЗБИРАТ СА ПРОСТО... ъъъъъ! Извинявам им сe за КАТEГОРИЗАЦИЯТА, АМА ТУКА НЯМА НИЩО ЗА РАЗБИРАНE - или го ЧУВСТВАШ ИЛИ НE! Ако нe си прeживял това - МИ НЯМА КАК ДА ГО ПОЧУВСТВАШ! От мeнe брат ми eдна скромна 6-ка!
  • Наистина е хубаво и ще бъде още по-хубаво с някой промени
  • Прав си, просто го писах на прима виста. Ще помисля. Благодаря
  • има емоция
    ако го спретнеш ще е по- хубаво

    и се обърках кой кой е
    и какво точно е станало
    не ми стана ясно

    и не намирам че тая неяснота е плюс
Предложения
: ??:??