Щях
... без малко щях да те докосна,
делеше ни коремчето на мама!
С ръката си докосвах нея,
с сърцето си докосвах двама.
Без малко щях да ти измисля име...
Аз всъщност исках да се казваш като нея
и вие щяхте да сте моя свят...
Освен да ви обичам, друго не умея.
Наистина... без малко щеше да се случи,
това, за гдето със години бях мечтал...
Е, вярно - само в приказките са усмихнати накрая,
но съм усмихнат - щом от мен частица съм раздал.
Веднъж без малко щях да те докосна,
делеше ни коремчето на мама...
Сега делят ни дни и километри,
но ти си жива с нея... в паметта ми!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Адриан Иванов Все права защищены
