Сила в безсилието

29 мая 2019 г., 07:14

Поэзия

200 0 2

Силата на духа си аз познавам,
но и безсилието си зная - уви.
Със силата си полетявам.
Безсилието сърцето ми руши.

С вяра парченцата събирам
от спомени, увяхнали цветя.
От тях си стълбица изпридам,
по нея към обич да вървя.

Надеждата напред ме води
към утрешния ден и час.
Силата в път я съпровожда
с Божествената нежна власт.

Любов изпълва ми душата
към другите и моята съдба,
без намек даже за отплата,
без спомен тежък за скръбта.

Мъдрост годините даряват,
в тъмна нощ най светъл ореол.
Страхът превръща в дива плява,
а погледът е поглед на сокол.

Безсилието със сила съюзявам -
силата на вътрешния глас.
А той за грешките прощава,
за да го има следващия час.

28 05 2015