Сила в безсилието
СИЛА В БЕЗСИЛИЕТО
Силата на духа си аз познавам,
но и безсилието си зная - уви.
Със силата си полетявам.
Безсилието сърцето ми руши.
С вяра парченцата събирам
от спомени, увяхнали цветя.
От тях си стълбица изпридам,
по нея към обич да вървя.
Надеждата напред ме води
към утрешния ден и час.
Силата в път я съпровожда
с Божествената нежна власт.
Любов изпълва ми душата
към другите и моята съдба,
без намек даже за отплата,
без спомен тежък за скръбта.
Мъдрост годините даряват,
в тъмна нощ най светъл ореол.
Страхът превръща в дива плява,
а погледът е поглед на сокол.
Безсилието със сила съюзявам -
силата на вътрешния глас.
А той за грешките прощава,
за да го има следващия час.
28 05 2015
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
