11 июл. 2012 г., 11:36

Силата е в мен 

  Поэзия » Философская
897 0 13

Забравено от младостта чудовище
в гърдите ми с години си стоеше.
Нарастваше и пускаше отрова то,
невидимо и за самата мене.

Владееше подмолно мойте мисли,
изсмукваше от женската ми сила.
Развихряше гнева ми с черна хищност
към всеки, осмелил се да ме има.

 

Обстрелвах всяка дума пистолетно,
която безлюбовно получавах.
Ранявах и изтривах, а в ответност
чудовището тайно награждавах.

 

Доволно, с пипалата си отровни
обсебваше то с кикот същността ми.
Приело бе, че в мене доживотно
вината ще захранва със страха ми.

 

Но стига! Днес веригите разкъсах,
запратих ги във ада да ръждясват.
Сърцето на вампира с вик изтръгнах.
Тя, силата, е в мен и тук ще властва!


© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??