11.07.2012 г., 11:36 ч.

Силата е в мен 

  Поезия » Философска
898 0 13

Забравено от младостта чудовище
в гърдите ми с години си стоеше.
Нарастваше и пускаше отрова то,
невидимо и за самата мене.

Владееше подмолно мойте мисли,
изсмукваше от женската ми сила.
Развихряше гнева ми с черна хищност
към всеки, осмелил се да ме има.

 

Обстрелвах всяка дума пистолетно,
която безлюбовно получавах.
Ранявах и изтривах, а в ответност
чудовището тайно награждавах.

 

Доволно, с пипалата си отровни
обсебваше то с кикот същността ми.
Приело бе, че в мене доживотно
вината ще захранва със страха ми.

 

Но стига! Днес веригите разкъсах,
запратих ги във ада да ръждясват.
Сърцето на вампира с вик изтръгнах.
Тя, силата, е в мен и тук ще властва!


© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??