mademoiselle (Мадмоазел)
4 6
12 июн. 2015 г., 00:20

Силна 

  Поэзия » Любовная
658 0 2

След поредната сляпа надежда,
която тихо на пода разби,
след тежката черна одежда,
с която облече ме ти,
нещо в мен се пречупи,
сърцето във мен не тупти.
От толкова унижение
и истории недовършени,
вече с пренебрежение
гледам мечтите си скършени.
Ти на това ме научи, това ми показа
и събуди у мене само омраза

и безразличие - към любовта, към мъжете.

Сякаш отряза на птица крилете.

Да беше пък ти само...
а то -
сърце непочувствало мъжкото рамо,
обречено вечно само.
Препятствията посрещам
с маска на силна жена,
а любов и щастие срещам
само на чужди лица.

 

© Мадмоазел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Една разбита и обезверена жена, без подкрепата на мъжка ръка?
    Разбирам те и ти съчувствам, но животът си тиче и ти пишеш:
    "Препятствията посрещам
    с маска на силна жена,
    а любов и щастие срещам
    само на чужди лица."
    Мила Мадмоазел, премахни маската и действително заживей пълноценен живот
    и всичко ще се промени!Сама ще се изненадаш.
    От цялото си сърце ти желая промяната! Бог да те благослови!
  • !))
Предложения
: ??:??